Ревю на Гадни Копилета (2009)

          „Това е най-доброто нещо, което някога съм писал” казва Куентин Тарантино в едно интервю преди да започне работата си по филма и въпреки че само историята може да отсъди, ние трябва да се съгласим. Лентата сама по себе си не е нищо по-различно от обичайното за Тарантино. Човек дори би си казал, че той винаги прави един и същи филм. Запазената му марка диалог и препрадки към други филми са налице. Това, което е различно обаче е майсторството, което Тарантино демонстрира тук.
          За пореден път култовия режисьор разглежда от близо даден поджанр. След самурайските премеждия на Ума Търман в „Убий Бил” и грайндхаус лентата „Разходка Смърт” Тарантино се насочва към филмите за Втората световна война, преплетени в странна комбинация със спагети уестърните. Историята се върти около лейт. Алдо Рейн (Брад Пит) и неговата бригада от американски евреи, които са спуснати в окопирана Франция с цел да убиват брутално нацисти и да насяват страх във врага.
          Трябва да ви предупредя от сега – да, има исторически неточности (някои дори биха казали гавра с историята), да, тонът на филма, може да се приеме като леко шеговит, а защо не и откровено забавен, нещо, което много хора биха приели като недопустимо за този жанр, но не в това е въпроса. Простата истина е, че киното е създадено за филми като този. На киното му трябват повече автори като Тарантино, хора, които не се страхуват да изследват непознати територии, хора, които не се страхуват да погледнат на нещата от различен ъгъл, хора с ясна визия и енциклопедично знание за изкуството, които могат да направят от един толкова суров и мрачен материал естетически издаржано забавление. А на всичкото отгоре черешката на тортата не е умението, с което Тарантино дирижира този спектакъл. Абсолютния връх принадлежи на Christoph Waltz и неговия Ханс Ланда – роля заслужаваща най-малкото номинация от Академията.
          Куентин Тарантино е един от режисьорите, които заради своята крайност и нестандартни виждания предизвикват много дискусии и не винаги положителни мнения. Голяма е вероятността ако до сега не сте харесали филм на Тарантино, да останете отвратени от Копилетата, но от друга страна ако сте фен – очаква ви истинско кино изживяване. Това, което казва героя на Брад Пит на края на филма, всъщност Тарантино казва на вас: „I think this might just be my masterpiece” (Мисля, че това може да е моя шедьовър.)