Българката в 'Казабланка' - коя е тя в действителност

"А, и в "Казабланка" има едно българско момиче, което предлага себе си на Клод Рейнс, за да получи самолетни билети", пише в коментара си за България американската журналистка Морийн Дауд ("Варшавският договор на Буш", 26 февруари 2003, "Ню Йорк таймс"). Тя споменава филма като една от беглите асоциации на американците с името на страната ни.



Но във филма случката съвсем не е такава! Действието се развива в разгара на Втората световна война (1942 г.), когато въпросното българско момиче и съпругът й - и двамата много млади, женени едва от два месеца - са напуснали България и се опитват да се доберат до САЩ. Пътят на тогавашните емигранти обаче минава през Казабланка в Мароко, където героят на Хъмфри Богарт, американец, държи най-популярното заведение - "При Рик". Българката, чието име по сценарий е Анина Брандел, се обръща към него за съвет, тъй като корумпираният полицейски шеф в града, французинът кап. Рено (в ролята - Клод Рейнс), има практика да осигурява изходни визи срещу солидни рушвети или заплащане "в натура" (когато просителите са млади и хубави жени).

Нашата девойка изпитва големи колебания дали да се съгласи, за да вземе заветните визи, и пита Рик, героя на Богарт, може ли да се разчита на французина и простимо ли е в очите на един мъж такова прегрешение от страна на любящата го съпруга. "Искате ли съвета ми? Върнете се обратно в България", отговаря й Рик.
После великодушно се намесва на рулетката, където Ян, младият съпруг на българката, отчаяно се опитва да спечели парите, необходими му, за да подкупи полицейския шеф и да получи визите. Ян печели, плаща подкупа и взема визите, а корумпираният французин остава с пръст в устата и обвинява Рик, че се е превърнал в абсолютен сантименталист...



Много поучителна история, особено ако се има предвид и мотивът, който младата жена изтъква пред Рик за решението им да напуснат България: "Нещата там са много зле. Дяволът е хванал народа за гърлото... Не искахме децата ни да израснат в такава страна."

Ролята е дебют за актрисата Джой Пейдж, която тогава е само на 17 години.