10 000 пр. н. е.: Цял месец бягахме от мамути

16.03.2008

Камила Бел и Стивън Страйт изпълняват главните роли в новия филм на Роланд Емерих "10 000 пр. н. е.". В това интервю те разказват за преживяванитя си по време на снимките на нестандартната лента.

Какво беше чувството да изиграете ролите на хора от древността?

Камила Бел: Беше истинско предизвикателство. При такъв случай човек не може да направи някаква специална подготовка. В същото време забавното е, че другите не могат да ти кажат: „Не, хората от този период не са се държали така". Филмът бе ше плод на въображението на Роланд Емерих, така че ние трябва ше да изиграем част от неговото приключение.

Стивън Страйт: Наистина бе ше чудесно. От гледна точка на заглавието „10 000 г. пр. н.е." и за мен, и за хората, които участваха в създаването на филма то трябва ше да предизвика усещането преди всичко за това, че нещо се случва, и то на фона на великата загадъчност на фантазията и митовете, легендите и традицията на устния разказ. Беше много хубаво. Както каза Камила, няма установен модел. Успявахме да вършим нещата почти без да имаме на какво да се опрем, което от една страна е вълнуващо, а от друга е предизвикателство. Лично за мен възможността да работя с Роланд и всички тези чудесни хора бе ше като сън. Бяхме в Нова Зеландия, Южна Африка, Намибия и заснехме много кадри на дюните, като използвахме модерна техника и вну шителни декори. Бе ше удивително.

Как заснехте бойните сцени с направените с компютърна графика мамути?

Стивън Страйт: След като човек преодолее първоначалното чувство за абсурд, когато се изправи пред около 500 човека, играейки със синя глава или просто с нищо, нещата всъщност стават забавни. Освобождаващо е, защото просто трябва да използваш въображението си. Ситуацията напомня за дете, което си играе в парка с въображаем приятел.

Как беше заснета сцената, при която саблезъб тигър бе ше точно пред лицето ви?


Стивън Страйт: Използвахме глава на тигър, направена от синя пяна и един човек я придържа ше с пръчка. (смее се) Той я движеше точно пред лицето ми и си казах: „О, господи, не. Не и пяната!" Да, бе ше впечатляващо, но бе ше и забавно. Просто трябва да се отпусне ш, да се потопиш в ситуацията и да се забавляваш. И да дадеш свобода на въображението си. Беше забавно.

Заснехте филма с последователни сцени. Това ли е предпочитаният ви начин на работа?

Стивън Страйт: Напълно. Това бе ше първия път, когато ми се случва да участвам във филм, като започна от началото и приключи с края. Мисля, че естественото развитие винаги помага, защото в повечето случаи през първия ден снимаме финала, през втория - средата и като актьор трябва да взема сценария и да видя какво се бе ше случило преди. Мисля, че последователното снимане на сцените прави нещата по-малко сложни и доста по-органични.

Така че можете да бъдете емоционално по-отдаден на героя?

Стивън Страйт: Така е по-лесно. Това, което се е случило в предишните сцени, наистина вече е минало и това, което предстои, наистина предстои. За мен това е голямо улеснение.

Камила Бел: О, със сигурност. Това вече ми се е случвало веднъж. Филмът „Балада за Джак и Роуз" също беше заснет последователно и това много ми помогна, особено като се има предвид, че снимането продължи шест месеца. Съвсем определено това помага за развитието на героите. А също така и в професионално отношение, защото човек наистина започва да се чувства свързан с останалите хора на снимачната площадка.

Камила, и вие ли участвахте в сцени с чудовища?


Камила Бел: Имахме няколко сцени, в които виждаме мамутите, така че това бе ше лесно. шма ше и праисторически ужасяващи птици. Те бяха много. Цял месец бягахме от тях.

Може ли да разкажете за някои от удивителните места, където е заснет филмът? Как се чувствахте, докато снимахте там и повлияха ли местата върху изграждането на героите ви?

Стивън Страйт: Да, беше просто невероятно. Аз съм от Ню Йорк. За един дълъг период единствената природа, която бях виждал, беше Сентръл парк. Да отида в Нова Зеландия, Южна Африка и Намибия, да сляза от планини със заснежени върхове в пустини и дюни, които се простират на стотици километри, бе ше поразително. Много мисля какво правим с природата, поне за мен околната среда е важна, важно е къде съм и се чувствам свързан с нея. Този път нямах такъв проблем. Когато изкачвах върховете на Саут Айлънд, Нова Зеландия, само с една раница на гърба си, не се чувствах некомфортно. Чувствах се страхотно. Това наистина ме накара да се потопя в атмосферата. На някои от местата, където бяхме, няма ше дори пътища. Тогава използвахме хеликоптери.

Камила Бел: Палатково селище за една седмица.

Как се чувствахте?

Камила Бел: Аз останах само няколко дена. Другите прекараха там повече време. Но е стряскащо да се намираш насред пустошта. Там нямаше абсолютно нищо. За мен Намибия бе ше най-трогателното място. Наистина трябва да отида там отново. Страната е много красива и понеже все още не е повлияна от Запада, там няма сгради; две малки градчета, почти безлюдни, в които нямаше какво да се прави. Наистина се почувствахме свързани с природата и тези места бяха удивителни. Пътувахме няколко часа, за да излезем от пустошта, и мисля, че това се отрази и върху филма.

Стивън Страйт: Да, шегувах се с Роланд, докато снимахме. Мисля, че никой няма да повярва, че това е истинско място.

Камила Бел: То изглежда като изкуствено.

Стивън Страйт: Да, пътувахме толкова много, за да стигнем до там, а хората ще си помислят, че е компютърна графика. Просто да не повярваш.

Разкажете ни нещо за героите си.

Камила Бел: Героинята ми се казва Иволет и около нея се върти любовната интрига. Хубавото обаче е, че тя не е типичното момиче, което се намира в опасност. Първоначално се безпокоях за това и Роланд наистина бе ше страхотен, когато поговорих с него. Беше отворен към идеите ми и заедно променихме героинята, за да се получи истинско развитие. Тя е активна. Не е момиче, което просто седи и чака да се появи Чаровният принц. Наистина се бори за себе си и има някои много динамични сцени с Бен, който изпълнява ролята на военачалника. Отношенията им са много сложни. Това наистина се превърна в мое пътуване с героинята и благодаря ти, Роланд, че направи това за мен.

Стивън Страйт: Героят ми се казва ДЛех. В началото той е нещо като черната овца сред околните, защото баща му е избягал. Хората не го харесват и в някакъв смисъл той е изгнаник. Влюбва се в дъщерята на жената, която е вожд на племето. Когато момичето е отвлечено, той поема на път, за да я спаси. Развитието на събитията - защото снимахме сцените последователно, показва много ясно как съм се развивал като актьор. Никога не съм участвал в такъв мащабен филм. ш поемайки задачата да се справя с нещо толкова голямо, просто правех нещата едно след друго, стъпка по стъпка. Така бе ше и в живота ми. Бе ше същото. Бе ше чудесно за мен да изиграя развитието и възхода на героя си, защото това дава много - той се превръща от аутсайдер в лидер на армията. С удоволствие изиграх тази роля.