10 000 пр. н. е.: Роланд Емерих за снимките

Седмица след премиерата на новата холивудска продукция "10 000 пр. н. е." у нас, режисьорът на лентата Роланд Емерих, познат от касовите хитове "Патриотът", "Годзила" и "След утрешния ден", разказва интересни моменти от снимачния процес на филма.

Заснехте част от филма в Нова Зеландия. Как се случи така?

Всъщност, първо искахме да снимаме в Африка и там всичко щеше да бъде много по-лесно. След това обаче разгледах някои места и когато попаднах на Нова Зеландия, реших, че искам да снимам именно там.

Костюмите вече бяха направени в съответствие с по-топлия климат, така че горките ми актьори трябваше да понесат много, имам предвид - студа. Трябваше да направим така, че да им е топло, затова постоянно влизахме и излизахме от караваната.

Всичко трябваше да бъде много добре организирано. Имахме палатки с отопление, но изведнъж открихме, че Клиф Къртис е от Нова Зеландия и той стигна до перфектното решение - бягане. Той постоянно тичаше наоколо и това започнаха да правят и всички останали. Системата работеше безупречно, защото когато загрееш тялото си, можеш да понесеш студа.

От къде дойде идеята за тази история?

Всичко дойде постепенно. Първо, преди около 15 години, гледах документален филм за лова на мамути. Съсценаристът на филма Харълд Клоузър е добър мой приятел, той е и композитор. Веднъж разговаряхме с него за това как днес вече никой не прави филми, в които диалогът не е на преден план.

Тогава му подхвърлих идеята, която имах, но тя беше едва в зародиш. Започнахме да пишем нещо като чернова на сценария, но нямахме финал. Оставихме всичко и тогава аз започнах да чета книги, описващи теории за изгубените цивилизации. Едната книга беше "Отпечатъците на Боговете". Нещо ми просветна и си казах: "Сега вече имаме филм, защото имаме две култури".

С какви религиозни и духовни елементи са представени културите във филма?

Всъщност, в началото интересното за нас беше, че филмът е като пътуване във времето. Пътувате през хиляди години, защото ловците срещат първите земеделци, и така се срещат с високата култура.

Така че се налага да преминеш през цивилизациите на забързан каданс. Интересното за мен беше, че високата култура е всъщност онази, която трябва да има фалшив бог, защото той е тиран, който използва своя технология, за да се превърне в бог. По-цивилизованото общество не означава по-добри хора.

Вашите филми винаги са изпълнени и с визуални ефекти, а през годините те постоянно се променят. Променя ли се Вашият начин на снимане, еволюират ли ефектите при Вас?

Да. Мисля, че когато правиш филми с много визуални ефекти, това е постоянно развиващ се бизнес. Когато започнахме, всичко беше само контрол на движенията и ротоскопиране. Композицирането се правеше на машина с филтри. Така започнах, а сега всичко е дигитално и е много по-лесно да снимаш.

Проблемът обаче е, че съвсем естествено е да искаш все повече и повече. Не знам до къде ще ни доведе това. Ако снимахме преди години, целият филм щеше да е пълен с механични ефекти, а сега няма никакви.

Екипът по визуалните ефекти направо откачи, когато разбраха, че трябва да има тигър във вода. Той трябваше да взаимодейства с водата. Те казаха: "Как искаш да го направим?, а аз казах: "Животно във вода". Всъщност беше кошмарна работа, но те някакси успяха и това е хубавото. А аз ще продължавам да развивам технолгиите.

Как избрахте Камила Бел и Стивън Страйт за изпълнители на главните роли?

От самото начало знаех, че не искам да взимам познати имена. Знаех, че трябва да имам добри актьори, които имат известен опит, но не исках да участва никой, който е толкова известен, че би могъл да ти пречи да видиш същината на филма.

Така че проведохме кастинг с непознати и малко познати актьори и сред тях открихме някои наистина добри. Веднага харесах Стивън и Камила, които вече познавах и от други филми. Така че ги имах предвид. Но за всички останали роли падна доста голямо търсене.

Какви са личностите на персонажите и какво изобразяват в епически смисъл?
Много интересен въпрос, защото самият аз често се питам кои всъщност са тези хора и от къде идват. Казах си: "Добре, нека разгледаме изкуството от онова време". Има толкова изумителни пещерни рисунки, че човек си казва - тези хора не може да са били примитивни. Те явно са притежавали същите усещания като нас, защото за да създаваш подобно изкуство трябва да си изцяло завършен модерен човек.

После се стига до факта, че въпреки че това е една много обикновена история, тя все пак трябва да съдържа всички тези елементи на омраза, любов, страст, религия. За мен това беше страхотно преживяване, защото беше дълъг процес. Работата със сценария и филма беше като пътешествие.

Бихте ли казали нещо повече за снимачните места, които използвахте?

Започнахме на едно място наречено Уанака, близо до Куинстаун, Южна Нова Зеландия. След това се преместихме в Кейптаун и заснехме както закритите, така и откритите снимки за сцените в джунглата.

После заминахме за Спитзкоп, мястото където Кубрик снима кадрите с маймуните в "2001: Космическа одисея". Винаги съм искал да снимам там, затова казах - отиваме там. Но не снимахме само отделни кадри там, имахме лагер с 500 палатки. След това отидохме на Брега на скелетите в Намибия, където се намират най-високите пясъчни дюни в света. Заснехме и няколко кадри за заден план в Тайланд. Имахме и снимки на сцена, но само 2-3 дни. Беше голямо пътешествие.